IT_happens
[Обикновените необикновености на тривиалната бездуховност]

„... а в душите им едно такова пусто и плоско...”
Достоевски

IT_happens - така мисля условно да нарека това събирателно „нещо”, за което искам с най-добри чувства, внимателно, да излея дългогодишните си впечатления. „Нещо”, да, защото „същество” би означавало да го низвергна до обикновено животно, т.е. живинка, нали разбираш. А в нашия случай си имаме работа с върховно извисена обществена единица, която не само че съществува в умовете и животите на много хора, по един или друг начин, но и определя важни обществени моди. Читателят би си помислил, че темата на това охулване е IT_happens, ала това би било дълбока заблуда, която аз от самото начало желая да разсея и изясня. IT_happens ще бъде само превозното средство, в което ще се повозим по пътя към извечния, добре познат извод, който много мислители през човешката история са дефинирали по всевъзможни начини, а именно – стадния инстинкт на егоистичната и слабовата човешка същност наша.

Важно е да отбележа в самото начало, че тук давам за пример просто един средностатистически, типичен образ на IT_happens. Разбира се, че всяка мърша си има стадо, аз дори познавам истински умни американци? Та, моля уважаемия читател да не си прави грешни изводи за частното от общото. Всяка прилика с действителни лица и събития е...

И така... IT_happens обикновено идва отнякъде в центъра на големия град – я от провинцията, я от някой краен квартал. В редки случаи това не е така, а и няма никакво значение в случая, но все пак, нали всяка биография започва с нещо от типа „той/тя беше роден/а в малко градче през едикоеси лето господне...”. Както и да е. Кандидатства се и се започват славните студентски години в техническия или във фемеи. За IT обучение в небеу или икономическия не ми се говори, ще ме извините. По-амбициозните мамини записват и по някоя икономика или бизнес администрейшън, защото се целят високо, и го постигат, големия – направо като го сграбчат и не го пускат? Оттам и вездесъщите, вечните, великите разкази през обедни почивки и фирмени партита за подвизите в студентски град – това е нещо като мъжките разкази за казармата, ама малко по-лошо, защото смърди повече. В общия случай за първите работодатели не се говори много, защото това са не особено престижни фирми, в които IT_happens е работил/а като на обучение, за малко пари. Разбира се, допълнителната украса винаги е налице – например, ако си бил help desk човек, непременно ще представиш длъжността си като експерт по контрола на качеството и техническата поддръжка... а то просто вдигаш телефоните и отговаряш на тъпите въпроси на още по-тъпите лузъри. Минават изпити, сесии, яко чукане и търсене на софиянци-софиянки. Квартирата се дели с поне един човек още, за предпочитане по четирима коча в гарсониера в Дружба. Удивителното е, че това състояние се запазва дори и дълго след големите пари, голямата заплата.

Ха! Ето че си дойдохме на думата – голямата заплата - яйцето или кокошката. Сега ще поясня какво имам предвид. IT_happens се развива с главоломна скорост, расте като в оня филм, засипва форумите с многомислия и премъдрости, както и впрочем с програмистки шеги, но за последното – по-късно, там е цяла галактика на глупостта. Та, развивайки се и завързвайки контакти, IT_happens най-сетне се урежда на работа в по-престижна фирма. Обещанията са големи, на село много се радват на успялото дете, пробило в големия град. Така е, човещинка е, що прасета се колят и буркани се отварят, не е истина – справка, средностатистическа зимнина в стая в студентски. И ето, IT_happens вече разполага със средства. Следва типичният ход – смяна на гаджето, покупка на кола т.е. аУди на старо, подмяна на гардероба – от илиенци минаваме на теранова. (Playlife идва чак на трето ниво, заедно с Mango.) Сега, тук идва най-важното: IT_happens вече е способен/способна да последва отдавна жадуваните обществени моди в бранша и да се влее в мейнстрийма. Странното е, че в общия случай IT_happens прави тази стъпка с ясното илюзорно самосъзнание, че така ще се отличи, ще бъде РАЗЛИЧЕН.... Резултатът е, че просто се сменя една униформа с друга – от обикновен хепънс, IT_happens се превръща в приповдигнат такъв с претенция за юпи. Започва се фазата на образоването. Филмите на конвейр и порното на конвейр IT_happens отдавна познава и живее, но ето че сега на социалния небосклон с огромни червени букви присветва ново изисквани – КУЛТУРКА!!! Какво ще рече културка ли? Това е важна част от психологическия профил на IT_happens. Такаа... IT_happens се занимава с програмиране, или ако не е дотам умничко, с така нареченото quality assurance. Тестването отдавна не е на мода, то е леко обидно вече и е все едно да наречеш един изпълнител на туба (б.а. меден духов инструмент, от големите) „тубар” вместо ”тубист”... а тубата е много тежка и от нея боли. Същото е с кю-ей-ите. Както и да е... та говорех за това, че IT_happens счита себе си за център на вселената, гуру, бог, etc. Обикновеният гражданин би се запитал защо... ами как защо, нали компютрите са навсякъде, а кой пише програмите за тях? Нали „информацията се обработва с помощта на компютър” – ех значи всички можем да си отдъхнем... IT_happens освен това е умен, учил е доста математика и има бърз ум и комбинативна хитрост, уупс – мислене. Защо тогава му е КУЛТУРКА? Ами простичко е... когато се ходи на театър (ако е възможно, в народния, там е най-скъп билета), светът е по-възвишен и порното после е по-яко. А и друго си е да се докоснеш до един друг свят... При някой IT_happens индивиди това е пагубно – то пуска корени в сърцата и умовете им и те никога не успяват да се отърват от ядящото ги отвътре усещане за празнота, за нещо изпуснато, за „абе аз съм господ ама май не съм съвсем?”. Аз го наричам просто човешка потребност за красиво, за съзидание, за изкуство, за възвишеното, за прекрасното... всеки човек го има у себе си, ала между нулите и единиците и специфичния цинизъм, който се развива в тези сиви полета, IT_happens често се загубва и напълно губи представа за бездуховността на съществуването си.

Сега имаме пари. Въпросът е, какво да ги правим? Гъзарията налага енергични действия. Ала освен скъпа екипировка и дейности, нужно е и да е модерно онова, което правим, нали... Първата „идея” са екстремните спортове, ах, тези екстремисти... Там са пичовете, а пък мацките ходят там заради пичовете... значи, IT_happens е просто роден за там. И се започва една надпревара за ходене на рафтинг, за байкове по пет бона, за скъпа сноуборд екипировка и така нататък... Като си се вътрил два-три бона за начален сноуборд екип, трябва и да демонстрираш КЕФ от спорта, нали? Постепенно, дори да не гориш от удоволствие в тази социално-рентабилна дейност, на принципа на рекламата и саморекламата започва наистина да ти харесва. Самовнушението е голяма сила. И IT_happens се разтапя в разкази за това как предизвиква себе си, как намира себе си в опасностите, във физическите предизвикателства, и така нататък, този филм го знаем. Истината е, че много малка част от тези хора наистина се кефят и им идва отвътре – повечето са просто позьори, отишли там само за да си покажат парите и това колко са куул? Е, разбира се, задължителна част от програмата е всеки с всеки да се изчука от оборотните и популярните пичове и мацки, нищо лошо. Ала ето пак, при по-умните и чувствителни души, този начин на живот не донася така жадуваното освобождение от празнотата на съществуването им. Тоя проклет смисъл, така дълго и отчаяно търсен, все не идва, все им убягва... Културката също не помага, освен като високоинтелектуална тема за разговор във веджи хоум или блейз. Какво да се прави по-натам?

Планините!!! Морето!!! Уикенд туризмът!!! Ето ти идея... джони и кейт палят колата всеки петък с байковете и марш към родопите... или ако е май месец – на море. Трябва да е през май, няма как иначе. Морето задължително е или арапя, или „сърфисткия остров” в Турско. Номерът е обаче после така да го разкажеш, че да ти завидят простосмъртните!!! За пари не се говори, но винаги с едно такова виртуално намигане, че, ето на, то това си е даденост при нас...

Да полудуваме до трийсе, да попътуваме после малко, да си ги мерим кой е видял повече земи и кой е нащракал повече снимки, а после да създадем единственото, което можем, освен бъгав шит – а именно: сватбата и децата. Най-добре е да се живее в чужбина, престижно е и не е обикновено, нали само тъпаците остават в България. После, отдалеч, е време за обичайното мрънкане – колко ми липсва България, приятелите, тука е толкова гадно, хората толкова тъпи.... Тъпо, тъпо, ама IT_happens не се връща, седи си в америката и така... Да се чудиш просто. А то е простичко, отново.... човещинка е – пари на кредит и престиж на кредит да бичиш на кредит и да се мислиш за голямата работа само защото живееш в някой американски провинциален град и там няма зима. Или пък си в столицата на света, голямата ябълка, и си голямата ябълка и ти... Да ама не, червеят на съмнението не спи и разяжда ябълките. За съжаление, след известен брой месеци и години така, единственият резултат е не само че IT_happens не става по-облагороден духовно и душевно, а точно напротив – изпиват му соса там и остарява с дни, вместо с години. Но никога няма да признае, разбира се.

Как забравих за йогата!!! Фитнесът е отживелица, ВСИЧКИ ХОДЯТ НА ЙОГА. Най-забавното е, че когато поговориш с IT_happens за това, той/тя ти изтърсват съвсем преднамерено небрежно, че „довечера съм на йога и после да ти дрънна да се видим?” – Номерът е да вмъкнеш новината незабелязано, но с нужната драматична пауза след това, за да дадеш възможност на простосмъртния отсреща да се шашне и да те обожава. Дори наскоро един IT_happens ми пусна порно йога – то беше ясно, че това неминуемо ще се случи, нали софтуерните инженери нищо не пропускат в броенето. Шалтето е важен аксесоар, особено по време на тийм билдинг, а най-важното е йогата да се практикува в компания, иначе кой ще те види?!! Аналогичен е случаят с будистките модерности сред IT_happens обществото. Там се чукат на воля, имат усещането за смисленост на съществуването си, а и ходят по конференции. Нищо, че по света на това му се вика секта – колко семейства са се създали покрай тия занимания... Друго си е IT_happens да те светне КАК СТОЯТ НЕЩАТА в тоя свят. Заразително е, признавам. И смешно.

Катеренето – ами да, там са пичовете, там ходят и мацките. Изпитай себе си, преодолей се... И каква гледка са само разни дебели програмистки на скалата... После има наркотици, бира и яко хапване, а за десерт – секс поединично и групово, на когото както му харесва. Моногамията е най-охулваната дума, то се знае... Ама аз какво говоря мръсотии...:-)

Тибет, Тибет, Индия... Перу... мечти. Малко е срамно за някои IT_happens-и, обаче повечето от тях тайно мечтаят да изпълнят детската си мечта да бъдат като Инди. Смели, сръчни, умни и умели. На първо време се започва с любителски интерес към археологията и историята на древните култури. Колкото по-екзотично, толкова по-добре. И сред тези дестинации си има модни и не толкова модни. Например, много е куул да посетиш Перу или Антарктида, но не и Канада или Гърция. В Гърция не си ли ходил??? Боже... колко си зле... Хехе.

Модерните книжки – колко е приповдигащо рейтинга да ЧЕТЕШ, КНИГИ, ИСТИНСКИ!!! Когато четеш и не криеш това, ти си истински образован и начетен гуру, ти демонстрираш способност да мислиш и разсъждаваш, дори да ЧУВСТВАШ – нещо немислимо за старата генерация програмисти. Паолу Коелю. Не че нещо, той е велик писател, но това да ти е любимия писател, единственият, ми се струва малко несериозно – за мен лично това е само знак, че май-май не си чел много книги през живота си, с изключение на вездесъщата фантастика. Правило ли ви е впечатление, че в българския интернет и в повечето фирмени интранет пространства битуват предимно научно-фантастични електронни романи или пък фентъзи и книги-игри? Говорим за хора на по двайсет и седем години, които четат Хари Потър и Р. Зелазни като библията. Не искам дори да започвам да коментирам всичко това. Аз също чета фантастика, но не само.

Хм, какво още – ами как, забравих една от най-важните и знакови характеристики на IT_happens. IT_happens Е ФОТОГРАФ. Не знаехте ли? IT_happens притежава поне един цифров, пардон – дигитален фотоапарат, разбира от светлосенки и пиксели и е гуру на фш (б.а. фотошоп). Не стига това, ами почти всеки IT_happens публикува своите творения във всевъзможни сайтове и форуми за фотография, някой дори си основават клубове и кръжоци. Хубавото е, че противно на българската традиционна техника на оплюване, в тези сайтове „колегите” се скъсват да се хвалят един друг – ами нали така се вдига рейтинга на автора и това му/й позволява да публикува нови и нови еднообразни запечатвания на родопски гори и крепости, рилските езера, портретни снимки на бабички из селата, то се знае снимки от чужбината, и така нататък. В резултат във всеки такъв сайт има огромен брой снимки, почти еднакви, на почти еднакви обекти, преобладават пейзажните през зимата, както и close-up на цветя, буболечки и така нататък. Красота. Е, някои успяват да уловят момента, да откраднат малко красота от природата. Защото тук е мястото да спомена за селския туризъм, екотуризма, колоездачния туризъм, спокойствието от сливането с природата, чевермето на Арда, секс в палатката или колата, да береш душа по баирите с байка, все неща хубави по същество и зареждащи, но за съжаление практикувани от повечето IT_happens индивиди просто и само защото ТАКА Е МОДЕРНО И КУУЛ.

За филмите споменах. Филмите, обаче, вървят в съчетание с игрите. Средностатистическият IT_happens прекарва вечерта си след бачкане в следните три дейности – муане (б.а. яко тъпчене със здравословни храни), игри в мрежа, гледане на свалени филми на конвейр. Гледа се всичко, няма значение. По-читавото се отсява в мозъка за по-нататъшно споменаване на точното място и пред точния човек – мишена за секс. Кажете сбогом на пъпките – мастурбирайте често и по много с Джена!

Ще завърша този псуващ откъс с една ремарка за модната музика сред IT_happens поколението. Дори хора, които са отраснали с качествена музика навремето, рано или късно се поддават на Радио Нова – това е чудесно радио, любимо мое, но когато тази музика стане единствената, която цениш, след като си открил Brad и японската музика, значи има нещо гнило – предимно свързано със стадните императиви на куул културата. Диджей звучи модно, гордо, сближава. Парти, най-добре на плажа, брийзър, и така нататък.

А в душите им едно такова пусто и плоско...

Вожд (редови гражданин и technical writer)

go higher...



Copyright © 2007 Vozd In Traffic ® p.m.b.m. records ®